Човечеството почитало късмета и благосклонността на съдбата още от зората на цивилизациите. В Древна Гърция те били свързвани с богинята Тюхе (Τύχη), а в Древен Рим — с богинята Фортуна.
Името на втората богиня е познато на всички днес и може да се счита за смислов аналог (почти синоним) на думите „късмет“ и „съдба“.
Фортуна и нейното колело
Думата „фортунa“ е с произход от латински и означава буквално „съдба“. Първоначално тя се свързвала с култа към богинята Фортуна, възникнал много преди разцвета на Римската империя, вероятно в Лаций сред италийските племена, в периода между X и VII век пр.н.е.
Възможно е латините да са почитали този култ още преди преселението си на Апенинския полуостров, донасяйки със себе си тази традиция. Преки доказателства няма, но е известно, че Фортуна е била почитана в Древен Рим още през VI век пр.н.е. Това се потвърждава от древен храм, изграден от шестия римски цар — Сервий Тулий — на брега на река Тибър между 578 и 534 г. пр.н.е.
Първоначално Фортуна била почитана от земеделците, които ежегодно на 24 юни отбелязвали празника Fortis Fortunae. Вярвало се, че благосклонността на богинята осигурява благоприятни условия за богата реколта: подходящо време, дъждове и прииждане на реките. По-късно традицията била възприета и от скотовъдците, чийто просперитет също зависел от плодородието на пасищата.
По същото време в Рим вече съществувала богинята на реколтата и плодородието — Церера, което поставя под съмнение римския произход на култа към Фортуна. Вероятно този култ бил заимстван от италийските народи или от древните гърци и се развивал паралелно с традиционната римска митология.
Късноримската Фортуна
Не е известно точно кога и как се е зародил култът към Фортуна в Рим, но в разцвета си богинята на съдбата и късмета била изключително популярна. В цялата територия на някогашната Римска империя са открити хиляди олтари и параклиси, посветени на Фортуна, както и десетки хиляди изображения и гравюри, намерени при археологически разкопки.
Образът на богинята на съдбата се появявал върху древни монети, предмети от бита, занаятчийски изделия и домашни олтари. По броя на почитателите си Фортуна можела да се сравни с Меркурий — бога на богатството, търговията и печалбата.
Заслужава да се отбележи, че Фортуна била част от култа към римските императори под името Fortuna Augusta. Особено почитание получила през 19 г. пр.н.е. — след победоносното завръщане на Октавиан Август от Изтока.
Богинята често била изобразявана с рог на изобилието и колело, заобиколена от други персонификации: Felicitas (щастие), Hilaritas (радост), Concordia (съгласие) и Fides (вярност). От I век сл.н.е. Фортуна често се изобразявала заедно с Изида — богинята на женствеността и майчинството.
Освен древния храм на Сервий Тулий на брега на Тибър от VI век пр.н.е., по-късно на Фортуна били посветени и други внушителни храмове. През 194 г. пр.н.е. бил изграден храмът на Fortuna Primigenia, през 180 г. пр.н.е. — храмът на Fortuna Equestris, а през 101 г. пр.н.е. — храмът „Късметът на този ден“.
Славата на богинята на съдбата се запазила и след падането на Римската империя. Култът се разпространил из Западна Европа и продължил да съществува неофициално през цялото Средновековие. Дори в Новото време тя не била забравена — през 1852 г. открит астероид бил наречен на нейно име.
Днес думата „фортунa“ по-често се свързва с късмета и съдбата, отколкото с древноримската богиня. Колелото на Фортуна (рулетката) е познат символ във всяко казино, а изразът „любимец на Фортуна“ означава човек, на когото всичко му върви.
Дори в ерата на цифровите технологии много хора по света все още разчитат повече на късмета, отколкото на здравия разум и точните изчисления. Изразът „да се довериш на Фортуна“ вероятно никога няма да остарее, въпреки че днес ролята на богинята често се изпълнява от генератор на случайни числа.