Човечеството в зората на цивилизациите се е прекланяло пред късмета и късмета, които в Древна Гърция са идентифицирани с богинята Тихе, а в Древен Рим с богинята Фортуна.
Името на втория днес е известно на всички и може да се счита за семантична аналогия (на практика синоним) с думите "късмет" и "съдба".
Късметът и нейното колело
Думата "богатство" е от древноримски произход, буквално преведена от латински като "съдба". Първоначално той се идентифицира с култа към Фортуна, възникнал много преди разцвета на Римската империя, вероятно в Лациум, сред италианците, в периода от 10 до 7 век пр.н.е.
Възможно е латините да са почитали този култ още преди да се преселят на Апенинския полуостров и да са донесли тази традиция със себе си. Няма надеждни факти, потвърждаващи това, но със сигурност се знае, че Фортуна е била почитана в Древен Рим през 6 век пр.н.е. Потвърждение за това е древният храм, построен от шестия цар на Древен Рим - Сервий Тулий на брега на река Тибър - в периода от 578 до 534 г. пр. н. е.
Първоначално фермерите почитаха Фортуна, празнувайки Fortis Fortunae на 24 юни всяка година. Смятало се, че успешните комбинации от обстоятелства, водещи до богата реколта, зависят от благоволението на богинята: топло време, валежи, речни наводнения. По-късно традицията на поклонението е възприета от скотовъдци, чието богатство също пряко зависи от плодородието на пасищата.
Приблизително в същия исторически период древен Рим вече има своя богиня на реколтата и плодородието - Церера, което поставя под съмнение римския произход на Фортуна. Най-вероятно този култ е заимстван от италианците или от древните гърци и се развива паралелно с традиционната древноримска митология.
Късно римско богатство
Как и кога се е зародил култът към Фортуна в древен Рим не е известно със сигурност, но по време на нейния разцвет популярността на богинята на съдбата, богинята на късмета, е била огромна. Хиляди олтари и параклиси, посветени на Фортуна, са разпръснати из територията на бившата Римска империя, както и десетки хиляди изображения и гравюри, открити в археологически обекти.
Лицето на богинята на съдбата е отпечатано върху древни монети, върху предмети от бита, върху продукти на занаятчии, върху домашни олтари. По отношение на броя на почитателите Фортуна може да се сравни с Меркурий, богът на материалното богатство, търговията и печалбата.
Заслужава да се отбележи също, че Фортуна е включена в култа на древните римски императори под името Фортуна Августа. Тя получава специална почит през 19 г. пр. н. е. - след победоносното завръщане на Октавиан Август от Изтока.
Богинята често е изобразявана с рог на изобилието и колело и заобиколена от други персонификации: Фелиситас, Хиларитас, Конкордия, Фидес. Започвайки от първи век след Христа, Фортуна често е изобразявана с Изида, богинята на женствеността и майчинството.
В допълнение към древния храм на Сервий Тулий, издигнат през 6 век пр.н.е. на река Тибър, други величествени храмове по-късно са посветени на Фортуна. През 194 г. пр. н. е. е построен храмът на Фортуна Примигения, през 180 г. пр. н. е. – храмът на Фортуна Екита, а през 101 г. пр. н. е. – храмът на късмета на този ден.
Славата на богинята на съдбата продължава и след падането на Римската империя. Култът се разпространява в страните от Западна Европа и неофициално съществува през цялото Средновековие. Те не забравиха за богинята в периода на Новата ера, назовавайки астероид, открит през 1852 г., в нейна чест.
Днес думата "състояние" по-често се свързва не с древноримското божество, а с късмета и съдбата. Във всяко казино има колело на късмета (рулетка), а изразът „любимец на съдбата“ е здраво вкоренен в обществото, което означава късметлия, който има късмет във всички начинания.
Въпреки прехода към цифровата ера, огромен брой хора по света все още разчитат повече от здравия разум и точното изчисление, а на късмета. Изразът „доверете се на богатството“ изглежда никога не е остарял, въпреки че днес ролята на богинята все повече се играе от рандомайзер или генератор на псевдослучайни числа.
